Вървяла си мравката
в джунгла от треви
и чела си справката

За пръв и последен път
казвам ти, че ставаш ...
за мой придворен шут.

 Усмивка, сияеща за някого,
поглед търсещ разбиране,
вяра, че има я някъде,

- Благодаря Ви!
Тя кимна, опита се да се усмихне и отмина. А в главата и още звучеше това, което той пееше: "Не падайте духом!". Пееше на руски, а тя почти не разбираше този език, но дори изобщо да не го разбираше, щеше да го прочете в...

 Когато съм влюбена, пиша стихове, а когато съм загубена - пиша проза. Тогава не ми се губи допълнително сред рими и жалки опити за ритъм. Тогава единственият ритъм, който може да се усети, е този от въображаемите удари с глава в стен...

Снегът се сипе
бавно, тихо.
Любов пониква

 Пее някъде в полето
славейче красиво, мило,
не знае, че под небето

Зад завоя слънцето угасва
настъпва страшна тъмнина
и дебнеща сянка ужасна

 Студът ме стопля дори,
когато тебе чакам,
вятърът шепне "поспри", 

 Злобна усмивка,
прегръдка студена,
кряскък притихва -

 Тук оставям сърцето си
в града непознат и студен.
Тук оставям себе си,

Минута е малко
и повече от три години.
За минута е жалко

 - Како, дай ми десет стотинки ...
- Нямам.
- Моля те, како!

 И пак вали...
Но сега не съм под дъжда.
Седя си на топло в стаята, зад стените и затворените прозорци и гледам с презрение капките. Казвам им, че не могат да ме намокрят, гавря се с тях, дори превъзходство усещам - аз си лежа в леглот...

 Хвани една звезда
и пожелай да те намеря.
Докосни лицето на Луна,